Св. Архангел Михаил е името на манастира в търновското село Присово, който е една от най-известните за региона културни забележителности. Близо до град Дебелец в област Търново, манастирската постройка се намира в посока юг. Според най-разпространеното легендарно предание е съграден от братята Асен и Петър в памет на загиналите точно на Архангелов ден войници в битката с император Исак Ангел. До манастира, което значи на върха, преди се намира крепост. Нейната главна функция е да поеме охраната на дефилето, а тук са се подготвяли за своята служба в името на Бога свещеници и преписвачи на книги. Става дума за времето на Втората българска държава, когато се освобождаваме от византийско робство. Манастирската обител редовно е посещавана от семейството на Иван Александър, като и царят също е чест гост. За съжаление съдбата на манастира е трагична, щом страната ни попада под османския ботуш. Той е изгорен до основи, но през 1409-та е възстановен.
Манастирът край Присово на първо време започва да функционира като книжовна школа, а един от Триодите е преписан лично от монаха Лука в този манастир. Когато Павел Джорджич и Тодор Балина организират своите търновски въстания, манастирските функции са възобновени. Преписването от Лука пък се извършва през 1926-та година. След известен период от време към манастира са пристроени малка стая за живеене и параклис, в който да се извършват молитви. Тази инициатива е подета не от тукашни монаси, а от представители на Рилския и Самоковския манастири. Петко Христов от Дебелец е майстор, чиято работна дейност е пряко свързана с манастира и която започва през 1858-ма година. Той се заема с началната фаза на изграждането на храма, какъвто го познаваме и към днешна дата. Обитателите на манастира са принудени в резултат на неочаквани грабителски набези да построят тайници, в които да работят необезпокоявано и при нужда да се крият и пазят живота си. Селото се включва активно в подпомагането на манастира, но заслуга имат и хората от Дебелец. От Търново, Дряново и Габрово също идва помощ главно в лицето на еснафската постройка. Това означава групите на бакърджиите, казанджиите и дърводелците.
През своята история манастирът на Присово отваря широко вратите си за възрожденските просветители и революционери. Панайот Хитов го посещава през 1867-ма година, а тук е идвал и Апостола на свободата Васил Левски. Заедно с Матей Миткалото Левски идва манастира две години след визитата на Хитов. Още докато е ученик в манастира идва и видният просветител Иларион Макариополски, а през есента на 1871-ва година тук накуп идват лясковският куриер Марин Стойчев в компанията на Левски и Ангел Кънчев. Бъдещият войвода поп Харитон е друг виден посетител в манастирската обител в годините преди да избухне Априлското въстание. В килията на игумена Харитон провежда беседи, а дали комитетските дела са останали скрити или явни, се знае единствено от дълбоко посветените в борбата. Една от родените тук известни личности е Марко Марков, който се ражда през 1919-та. Когато умира през 2002-ра, той е вече изтъкнат генерал – лейтенант от медицинската служба на армията и едновременно с това лекар.
